Стълбището..

Стълбището бе неизменна част от всяка една сграда. Тук, то служеше по-скоро за място за срещи на обитателите на пансиона, от колкото за обикновенната му цел: а именно.. да си е просто стълбище..

Днес твърдо бях решил да се разхождам цял ден,но със своята вампирска скорост.Сттигнах до някакво училище но вратите бяха заключени,използвах своята вампирска сила и счупих катинара.Влязох вътре и училището беше пусто,влязох в някакъв кабинето там беше красиво до някъде.Но след това слязох и стигнах до някакво стълбище седнах на една от правите стълби и зачаках.

Трябваше да взема неща от пансиона....бързо крачех към него...,но вратата беше разбита и аз взех една остра пръчка наподобяваща на кол ....
Бързо влезнах и видях Стефан...
- А ти какво правиш тук?-продължавах да държа пръчката.

Видях Евър докато гледах в земята вдигнах бързо глава и жаждата в мен започна да напира.Едвам се здържах да не впия зъбите си в нея,станах бързо и се озовах зад нея,отместих с пръст кичур от косата и подуших кожата и.Само облизах леко кожата и и леко прободдох кожата и и от нея потече кръвчица.Започнах да пия задно от нея и е наслаждавах.

Исках да пища и затова му забих кол в крака и го погледнах...
- Какво си ти ?-виках.....
И тръгнах да бягам към врата ,но се препънах и паднах...Боже той искаше да ме убие...какво да направя?
- Какво искаш ...от м-е-ен-закнах .

-Искам товята КРЪВ.-Наблегнах на последната дума и извадих кола от крака ми и раната веднага заздравя.
-Скъпа не се съпротивлявай защото ще боли още повече.-Казах и се приближих до нея.
-А сега ми обещай че ще стоиш мирно ангелче.
-А колкото до това какво съм то е тайна.

Бях...чела Дракола..и той май беше нещо такова...
-Ти..си вампир-казах изплашено и гърба ми опря на стената...
Това ,което знаех за вампирите ,беше съвсем различно....
- Стой далеч от мен! Иначе ,ще викам-опитах се да мръдна но неможех.

-Ще викаш?-Попитах с иронична нотка в гласа ми.Е явно беше време за внушение.
Хванах с ръце главата и и се усмихнах.
-Ти няма да викаш дори няма да говориш ако мръднеш си мъртва.-Казах и се замсях отново.
-А сега ясно ли ти е?

Кимнах и една сълза се отрони от бузата ми и само се молех ,
да не ме убие.Незнаех какво да направя ..
.исках да бягам...но той беше много по-бърз и по - силен от мен.... Молех се да ме остави...

Хах тя си мислеше,че ще я оставя.Хах това ме караше да се смея на глас.
-Мила спокойно няма да боли само ще пия малко от теб.
Казах и я заборох на земята и я целунах по устните като пуснах и палавото си езиче в устата и.

Той ме бутна на земята...и легна върхумен...даже ме целуна...опитах се да мръдна ...но ме беше страх и само го погледнах...
- Защо го правиш-казах тихо и едва погледнах към него,мар да имаше хубаво тяло...ме плашише.

-ЗАщото те харесвам малката и аз винаги получавам това което искам.
Казах и се усмихнах и отново я целунах след това я вдигнах и я алепих за стената и отново я дари с целувката.
-Сега какво ти се прави?-Попитах я отново с ирония.

Повдигнах вежда,това че е вампир неозначава че може да ме има.
В него се четяха всекакви мисли и то ужасяващи...
Оправих си качулката...
-Знаеш ,че мога да ти чета мислите ?

-Както и аз твоите,но ти неможеш да ме победиш по силен съм от теб.
Казах и отново се засмях гласно.
-Е как се казваш?На колко си?От тук ли си?Имаш ли семейство на която гръв моаг да изпия?
Не спирах с въпросите беше ми абавно.
-Не съм луд просто съм вампирче а ти си сладка такаче свиквай.

- Казвам се Евър и съм на 16..За семейство нямам ...никой нямам-казах и го погледнах. Да бях сирак,но него какво го засягаше ...
- Ами ти семейство имаш ли ?-усмихнах се.

-АЗ имам един брат който зареди него съм така,първо е храних с животни 500 години не съм пил човешка кръв.Но един ден той ссе върна и живота ми се разпадна живях си хубаво сред животните играхме си заедно но после те умираха едно по едно.Не ме разбирах погрешно искам да съм човек разбъраш ли?-Попитах я и я разтръсках.
-Съжалявам че те нараних но просто сега съм мамлко объркан и така.
-Е искаш ли да излеземе?

Погледнах го и се усмихнах...
- Поне имаш роднина ,аз съм сирак от 1 година насам погледнах го и си пипнах врата си видях кръвта.... и сложих шал...
- Добре и къде ,ще ходим ?

-Незнам на теб къде ти се ходи?-Попитах я и леко ссе подсмихнах.
-А може и да си останем тук сами,какво ще кажеш?-Отново се засмях.
-Може и да правим нещо двамата.-Повди9гнах вежда.

Да отидем до баскетболното училище-усмихнах се.
Оправих косата си и му се усмихнах..
-Как се казва брат ти ?-погледнах плахо.

-Деймън,голям задник е.Но на теб какво ти пука.Нали така?-Попитах и и помогнах да стане.
-Е Евър знаеш ли че ми приличаш на моята бивша приятелка
попитах я и леко се засмях но после се разгневих зареди Катрин.

Погледнах го и се усмихнах...
- Деймън -повторих аз и го погледнах...
- Аз имах сестра ,казваше се Райли.. За сега живея тук -погледнах го .... но скоро трябва да се преместя...
- Ахам и те изоставила ли ?

-Ами не тя превърна мен и брат ми за да можем да се сближим,но после инсцинира смъртта си и аз и брат ми започнахме да се кара ме,сега открихме че тя е тук и е жива и вероятно планира да изпълни ритуала на Луната и Слънцето.И ти трябва да се пазиш много защото ти си нужна за тази магия ти си двойницата.И аз ще те защитавам.

-Боже мой-само това казах и се свякох на земята...
- А брат ти нали няма да ме нарани ?-погледнах го зяпнала и се усмихнах....
Махнах качулката и казах :
- Катрин е моя двойница!

-Не ти си нейна двойница и незнам от деймън може да е очаква всичко,но спокойно аз ще те защитя можеш да дойдеш при нас в имението Салваторе.
-Катрин не е канена там и неможе да те нарани.
Казах и се усмихнах след това и помогнах да стане и след това я взех на ръцете си.
-Лека си като перце.

Усмихнах се и го погледнах...
- Тогава да се пазя от него-казах и го погледнах...
- Значи само ако сте канени можете да влезете -казах тихо....
- Но ... все пак аз съм човек ... нямам голяма сила